накѝтвам, -аш, несв.; накѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям, слагам цветя, китка за украса; накичвам. Млад овчарю, брат да ми си! / Дай ме, братко, по момите: / те на ясно, бяло чело / росна китка щат накити. П. П. Славейков. Гърди си с рози накити, / на младини се насити. П. П. Славейков. 2. Направям нещо да стане китно, гиздаво. В същото време той купи хубав чер атлаз и даде го да ѝ ушият нов бонджур... Тинка... беше драго, дето Колчо иска така да я поднови и накити. Влайков. 3. Нагласявам, натъкмявам, нареждам нещо хубаво. Кога идем в гората, никой не може да набере и накити като моите дърва. Влайков. накитвам се, накитя се страд.
|