наклеветя̀вам, -аш, несв.; наклеветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изказвам клевети за някого. Напред!... Разпръснете ги (стачниците)... Стреляйте!... ‒ викаше околийският, обезумял от това, как щяха да го изложат и наклеветят в бездействие кметът, фирмите а войводата Гурльо. Дим. Димов. 2. Издавам тайна с цел да напакостя. наклеветявам се, наклеветя се страд.
|