|
наклòнен, -а, о, прил. Който образува наклон; наведен. Тежкият керемиден покрив е твърде много наклонен към предната страна. Каравелов. Гигов я следеше усмихнат и с наклонена глава ѝ шепнеше нещо. Хар. Русев. Наклонена права. □ Движа се (плъзгам се) по наклонената плоскост (книж.) ‒ несъзнателно пропадам морално.
наклòнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. (рус.). В съчет. със спомаг. глагол съм. Разположен съм, склонен съм да се съглася с нещо казано, с известно мнение, или да извърша нещо. Приказваха за войната... най-невъзможни и фантастични разкази, в които тия измъчени хора все още бяха наклонни да вярват. Йовков. Това не ти попречи да заблудиш стачния комитет, че господарите са наклонни към отстъпки. Дим. Димов.
|