наклòнност, -ттà, мн. -и, ж. (рус.). Влечение, разположение към нещо; склонност. Макар и да имаше само третокласно образование, наклонността му към четене беше голяма. Дим. Димов. За да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата са ключа от ковчега с парите. Вазов. Той имаше философски наклонности и обичаше тихите съзерцания. Йовков. Любомир беше чувал на младини за поетичните наклонности на Давид Лазар. П. Спасов. Музикални наклонности.
|