наклоня̀вам, -аш, несв.; наклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Променям отвесното положение на нещо в наклонено; навеждам, свеждам. Той наклони чашката, в която светкаше капка от мастиката, повъртя я в ръцете си. Д. Добревски. Поставиха императорския знак на видно място и пред него наклониха една факла. Ст. Загорчинов. Старецът пръв стана, наклони леко главата си и му се усмихна благо и приветливо. Ст. Загорчинов. 2. За слънце и месец ‒ отивам към залязване. Жежкото августово слънце неусетно наклони към запад. Ц. Церковски. наклонявам се, наклоня се страд.
|