накля̀квам, -аш, несв.; накля̀кам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Клякаме мнозина или всички. Ние наближихме да влезем вече в едни големи порти, около които бяха наклякали десетина души башибозуци и двама-трима заптии. З. Стоянов. Вълците наклякаха като кучета наоколо. Ем. Станев.
|