наковàлня ж. Желязна подставка, върху която се кове нажежено желязо. Чук извива юначина, / бий метала разкалени. / ‒ Трак ‒ чук... / наковалнята възглася. Яворов. Ковачът... продължи работата си и наковалнята отново запя под ударите на чука му. Йовков. □ Между чук и наковалня ‒ между две злини, в безизходно положение.
|