накрàй предл. и нареч. I. Предл. Означава близост до границите на предмет или място; в края, на края. Скоро копринените алени хоругви се показаха накрай село. Елин Пелин. II. Нареч. 1. В края, в крайната част на нещо. Отначало песента му е тиха и скръбна... и накрай се превръща в проточен до звездите ликуващ вик. Св. Минков. 2. Най-после, най-подир. Та ние дори себе си не познаваме. Живееш цял живот със себе си и накрай разбираш, че си бил вечно с някой друг, чужд. Г. Райчев. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая антология има няколко, които съм печатал вече по-преди. П. П. Славейков.
|