накрѝво нареч. 1. Неправо, наклонено встрани. От една страна, откъм реката, почти целият темел беше подровен и хлъзнал, така щото воденицата стърчеше накриво. Мих. Георгиев. Церили го на село, костта зараства зле и досега той стъпва малко накриво с този крак. Г. Райчев. Но той... пуши с луличката си, захапана накриво. Елин Пелин. 2. Неправилно, погрешно. Ако някой накриво свърши някоя работа, него държат отговорен. А. Гуляшки. Отначало беше трудно ‒ ту хамутите слагам накриво, ту коланите обърквам, а най-мъчно беше с юздата. Вежинов. □ Гледам (поглеждам) някого накриво (разг.) ‒ а) Гледам (поглеждам) някого с яд. Изгледа ги накриво и с широка крачка изчезна във върбалака. К. Петканов. б) Отнасям се недобре с някого; проявявам лошо отношение към някого. Снахите почнаха да гледат накриво жена му. Елин Пелин.
|