накръ̀ст нареч. 1. Кръстосано, като кръст. Те са млади и хубави момчета..., напети и стегнати в кафявите си униформи, с бели навои, изпъстрени с широки ивици от черни върви, навити накръст. Йовков. 2. На всички страни, на четирите посоки. Самичка прекоси града навръст, / премина го напряко и накръст. Ем. п. Димитров.
|