накъдè нареч. 1. При пряк и непряк въпрос ‒ в коя посока, на кое място; къде. Скоро стигна до местността Генкова чешма. „А сега накъде? “ ‒ тревожно се запита Донка. К. Ламбрев. Накъде замина Вълчан? ‒ попита Гроздан. Йовков. Краличът продължаваше да бяга напред, без да знае накъде. Вазов. 2. Като съюз ‒ въвежда подчинено допълнително изречение ‒ непряк въпрос ‒ към коя посока, към кое място. Пита, разпитва и християни, и турци накъде е Цариградският път. Ал. Константинов. Отдалече не личеше дори накъде тече реката. Ст. Загорчинов. □ Накъде бие (разг.) ‒ какво загатва, какво подмята. Райко го доядя. „Преструва се,... ала накъде бие с тия приказки?“ ‒ попита се той. Ст. Загорчинов. Няма накъде (разг.) ‒ по необходимост, по неволя. Откъде-накъде (разг.) ‒ на какво основание; поради каква причина.
|