накъ̀рмям, -яш, несв.; накъ̀рмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърмя колкото е необходимо, колкото трябва. По едно време детето се разплака в цедилката; майката едвам се откъсна от работа да го накърми. П. Ю. Тодоров. Догде не заплаче детето, майка му не го накърмя. Погов.
|