накърнèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от накърня. 2. Като прил. ‒ обикн. в съчет. с някои отвлечени съществителни като гордост, честолюбие и др.: засегнат. Накърнена гордост. Накърнено достойнство. Накърнено честолюбие.