накърня̀вам, -аш, несв.; накърня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Отнемам от целостта на нещо; намалявам стойността му. Колкото инак и да е реалист, тука той се е посвенил да накърни тъй мило възпяваните от него образи на българския момък и девойка. П. П. Славейков. Този договор накърни територията на България. С тази постъпка той си накърни авторитета. накърнявам се, накърня се страд.
|