накъ̀ртвам, -аш, несв.; накъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. За камъни, минерали и др. ‒ къртя известно количество или много. Щом слязохме от конете, сякаш с носа си подуши златото... Че като започна с един ей такъв особен чук да кърти..., накърти от всички галерии. Ст. Костов. накъртвам се, накъртя се страд.
|