налàгам, -аш, несв.; налòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Натрупвам, напластявам много неща едно върху друго. Купува тук едно, там друго а налага купените неща в големи сандъци. Влайков. 2. Поставям, слагам нещо за лек върху рана, болно място. Вариха му лайкучка, синап му налагаха, с топли трици го вързваха, и мина му, стана той, съвзе се. Караславов. Тя седеше до главата му и налагаше челото му с мокра кърпа. А. Каралийчев. 3. Прен. Насилствено прокарвам това, което искам, желая; натрапвам. Не ви е канил тоя народ (македонският), а вие идвате да му налагате волята си и не питате каква е неговата воля. Дим. Талев. 4. В съчет. със съществителни като данък, наказание и др. ‒ определям, изисквам. Хамди бей идваше всяка пролет и налагаше на селото данък за гората. Дим. Талев. Налагам наказание. 5. Прен. Само 3 л. Правя, предизвиквам нещо да стане наложително, необходимо; изисквам, задължавам. Всякога навъсен, малко разговорлив, строг, той беше страшен, когато службата му налагаше да бъде такъв. Величков. Вие ще направите каквото вашият дълг ви повелява и каквото вашето разбиране ви налага. Влайков. Животът е борба и висша нужда / зове, налага всеки да се бори. Ем. п. Димитров. 6. Разг. Бия, нанасям побой. И не след много време, от заплашване той мина и към истински замахвания. И не веднъж той добре я налагаше. Влайков. налагам се, наложа се страд.
|