налàгам се, -аш се, несв.; налòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Успявам да постигна това, което желая, искам, въпреки неодобрението, несъгласието на друг. Те няма да дават пари всекиму току тъй, а ще заповядват, ще се налагат. Йовков. 2. Добивам известност, затвърдявам се като добър, опитен в определена област. Той се наложи като писател след войната. 3. Само 3 л. Ставам необходим, наложителен. Независимо от това, Митруш мислеше за следващата стъпка, която се налагаше от само себе си ‒ да се сближи със Спас. Д. Добревски. Ала в същото време Прангата съзнаваше, че това е и необходимо, че то му се налага. Влайков. 4. За мисъл, въпрос и др. ‒ излизам на преден план, вземам връх; надделявам. Чувстваше тая своя друга мисъл като нещо отделно вътре в себе си, отделно, дори чуждо, враждебно. Но той ѝ се подчиняваше: тя го водеше и му се налагаше. Дим. Талев. Сам по себе си ми се налага въпросът: кое кара толкова тия, вече с напреднала възраст хора, да предприемат това рисковано пътешествие. Кр. Кюлявков.
|