налбàнт и налбàнтин, мн. налбàнти, м. (араб.-перс). Диал. Занаятчия, който подковава добитък; подковач. При това и подковите на два от тях (конете) бяха паднали по каменистия път, та трябваше да намерят селския налбантин, за да тури нови. Вазов. Дойдоха ни и двама нови другари, две момчета каменчета, налбанти, които отиваха за Алабак да подковават воловете. Вазов.
|