налетя̀вам, -аш, несв.; налетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. налетя̀л, -а, -о, мн. налетèли; прич. мин. страд. налетя̀н, -а, -о, мн. налетèни, св., непрех. Налитам. Той вървеше бързо,... мъчеше се да избегне всяка среща... Но... зле беше му провървяло: тъкмо се освобождаваше от една, налетяваше на друга. Йовков.
|