налѝ частица. 1. За запитване. а) Когато се иска или очаква потвърждение на нещо или съгласие с нещо. Там, в Рибното езеро, пълно е с пъстърва... Нали ще ходиме и татък? Вазов. Че като му ударихме един гуляй, чак до съмнало. Нали ма, Василке, нали помниш? Йовков. Познаваш ли Калина Пшеничната?... ‒ Познавам. ‒ Хубаво момиче, нали? ‒ Много хубаво. Елин Пелин. Не се сърдиш, нали? б) Когато се иска или очаква обяснение за нещо, което е станало против нашето очакване. Нали нямаше да дойдеш? Нали щеше да ми се обадиш? в) При учудване, изненада от нещо, което не се е очаквало. Нали я убихте тая пущина? ‒ попита зачудено игуменът. Вазов. Нали уж си болен, къде си тръгнал? г) Когато се изразява възражение, несъгласие, недоволство, укор (понякога иронично). Белката беше моя, Доне. ‒ Какво твоя, нали заедно я хванахме? Елин Пелин. Какво ще ти записвам?... Та и свещ няма тук, нали видиш? Вазов. Кажи де, нали много знаеш? 2. За потвърждаване. а) При подчертаване на нещо, което е известно или се предполага, че е известно (често с въпросит. интонация). От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех. Елин Пелин. Дядо Славчо нищо не жалеше за нея. Нали тя им е едничка за всичко! Влайков. Пъдпъдъчката искаше да измами кучката. Нали е майка, жертва се да спаси пиленцата. Ем. Станев. || Като отговор ‒ при подчертаване на съгласие или потвърждение на нещо (с въпросит. интонация, понякога самостойно). Ти знаеш моето разбиране по тия работи,... Съгласен съм напълно с вас. ‒ Нали... ‒ повтори усмихнато Василев. ‒ Тъй би трябвало да бъде. Кр. Велков. б) Когато се настоява за нещо, за което вече е говорено или което е известно. Ти си крив за това, ти, Свилене! ‒ Сиромашията е крива! Нали ти говорих... В чужда къща живея. Елин Пелин. Нали ти казах, брате мой, да искаме? Вазов. Явила се една бяла лястовичка!... ‒ Ама истина ли е? ‒ Нали ти казах, тук се явила, в Манджилари. Йовков. 3. За усилване. а) При изразяване на възражение, недоволство, яд. Теб що ти е? Нали на мен се смеят! П. П. Славейков. Та нали и аз това думам... ‒ сопна се Тошо, обиден от подозрението на жена си. Ст. Ц. Даскалов. Думах му да си вземе селянка, но нали ме не слуша. На ти сега кокона. Елин Пелин. б) При предаване на чуждо мнение, с което говорителят не е съгласен и от което е недоволен или пък се отнася с недоверие към него (понякога иронично). А пък тя, щом ще си гледа детето, нека го гледа. Нали аз не разбирам, нали аз не знам как се гледа дете? Влайков. Какво ще прави тя там? ‒ Ще учи... ‒ Ами пари? Нали била бедна? Г. Караславов.
|