налѝвам, -аш, несв.; налèя, -èеш, мин. св. наля̀х, прич. мин. св. деят. наля̀л, -а, -о, мн. налèли, прич. мин. страд. наля̀н, -а, о, мн. налèни, и наля̀т, -а, -о, мн. налèти, св., прех. 1. Сипвам, слагам течност в съд. Мама влезе в къщи и захвана нещо да налива и излива около огъня и да дрънка съдове. Влайков. || Напълвам съд с течност. Едно след друго дойдоха няколко момичета, наляха си вода и веднага си отидоха. К. Петканов. Захарий дойде до масата, която беше в дъното на стаята, и са шля една чашка ракия. Йовков. 2. За плод ‒ пълня се със сок, като узрявам. Сега е лято, кърът гори от слънце... Снопите лежат, готови за вършитба, гроздовете наливат зърна, овчарите водят стадата на сянка за пладнуване. К. Константинов. наливам се, налея се страд. □ Наливам масло в огъня ‒ потиквам, подклаждам. Наливам вода във воденицата на някого (разг.) ‒ несъзнателно подпомагам чужди интереси. Наливам от пусто в празно (разг.) ‒ върша безполезна работа.
|