налѝвам се, -аш се, несв.; налèя се, -èеш се, мин. св. наля̀х се, прич. мин. св. деят. наля̀л се, -а се, -о се, мн. налèли се, св., непрех. 1. Пия много, прекомерно. Гледай довечера, като отидем у сватовете, да не станеш пак за резил като снощи. Не се наливай толкова с вино, не ти прилича. Дим. Талев. Стига си се наливал с вода. || Поет. Изпълвам се с някакво чувство. От ден на ден сърцето на Севда се наливаше с омраза към Юрталана. Г. Караславов. 2. За плод ‒ пълня се със сок преди да узрея. Всеки ден от пладне насетне почваше да духа морският вятър... От него... зърното се налива, наедрява и натежава. Йовков. □ Наливам се с някаква течност (разг.) ‒ пия много. Очите (сърцето) ми се наливат с кръв ‒ обхваща ме ярост, ставам буен. Тогаз лицата се изкривяваха от ярост, очите се наливаха с кръв. Йовков. Очите му се наляха с кръв и той побара револвера. Вазов. Очите ми се наливат (със сълзи) (поет.) ‒ обхваща ме голяма мъка, жал; доплаква ми се. Изгледа под ред дъщерите си и очите ѝ се наляха. Йовков. Но само въздъхваше тежко и очите му се наливаха със сълзи. Елин Пелин. Очите му бяха се налели, а гласът му трепереше. Елин Пелин.
|