налѝтам, -аш, несв.; налетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. налетя̀л, -а, -о, мн. налетèли; прич. мин. страд. налетя̀н, -а, -о, мн. налетèни, св., непрех. 1. Нападам, като летя. Геракът налетя на квачката. 2. Нахвърлям се внезапно; спускам се, нападам. Излиза стрина Доковица, отпъжда с вик кучето навътре, което все тъй стръвно лае и налита. Влайков. Всеки ден нови пълчища башибозуци налитаха тая къща. Вазов. Като пустинен ураган налиташе и ревеше тълпата. Смирненски. 3. Попадам внезапно на нещо не добро, лошо. После налетяхме на някакъв камъняк по един изронен яр и езденето стана невъзможно. Вазов. Бягахме от вълци, налетяхме на мечки. Погов. 4. Появявам се внезапно и със сила. Върху поста налетя бесен вихър на бурята,... цялото здание се разлюлч и разклати. Йовков. От не вид е лица трясък се трясна. / С трясъка рой налетяха стихии, / змееве, змеици с златни кочии ‒ / цялата рода на змея Огняна. П. П. Славейков. 5. Жадно и стръвно се стремя към нещо. И орлите / в горите на мърша налитат. Вапцаров. Налита на бой. 6. Прех. За чувство, мисъл и др. ‒ обхващам, обземам, завладявам някого изцяло. Рояци спомени на нови вълни налитаха в душата му. Вазов. И често почват да го налитат мисли за смъртта. П. П. Славейков. 7. Прех. В съчет. с кратките форми на личните местоимения във вин. падеж ‒ обхваща ме внезапно силно желание да направя нещо. Хрельо излъга: не знаел. Мене ме налиташе да кажа истината, но си спомних заканата. Ст. Чилингиров. Тогава неговото сърце се смекчаваше, дожаляваше му за майка му и много пъти го е налитало да остане в къщи. П. Ю. Тодоров.
|