налютя̀вам, -аш, несв.; налютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Само 3 л. За ядене ‒ имам малко лютив вкус. Гозбата тоя път налютява. □ Налютява ми ‒ усещам, че ми люти малко някаква храна.