|
наля̀гам1, -аш, несв.; налèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. налегнат, св., прех. 1. Натискам, наблягам върху нещо. Наляга го (ралото), дето трябва, повдига го, когато е нужно, и палешникът дълбоко се врязва в ровката целина. Влайков. Вятърът блъскаше в прозорците, налягаше върху вратите. Йовков. 2. Прен. Обхващам, сполитам. Мене ме налегна дрямка и аз затворих очи. Вазов. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от тъмница! Ботев. Всеки почувства, че го наляга черна и непонятна мъка, и бързаше да я удави с повече вино. Йовков. налягам се, налегна се страд. □ Налягам си парцалите (разг.) ‒ кротувам, не се проявявам енергично.
наля̀гам2. Вж. налягвам.
|