|
намаля̀вам1, -аш, несв.; намалèя, -èеш, мин. св. намаля̀х, прич. мин. св. деят. намаля̀л, -а, -о, мн. намалèли, св., непрех. Ставам по-малък. Но скоро тоя вир от сушата и дневните пекове намалява и се превръща на мътна и кална локва. Вазов. Лека-полека разговорите намаляха, всеки се отдаде на мечтите си. К. Петканов.
намаля̀вам2, -аш, несв.; намаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане по-малко. Понякога той забързваше, но отново намаляваше крачките си. Йовков. Състраданието към другите намалява болките за собственото нещастие. Величков. намалявам се, намаля се страд.
|