намерèние, мн. -я, ср. Мисли, желания, които човек смята да постигне. Той излезе из Шумен още по тъмно..., с намерение да бяга в Румъния. Вазов. Хаджи Генчо имал съвсем други намерения: той мислил да продължи малко повечко решението на тоя маловажен въпрос. Каравелов. За престъпни намерения у тях не можеше и да се мисли. Йовков.
|