намèстник, мн. -ци, м. Обикн. в съчет.: Архиерейски наместник ‒ свещеник, който изпълнява някои административни задължения на архиерей, владика. Преспанци също прогониха от своя град наместника на битолския гръцки владика. Дим. Талев. Кметски наместник ‒ административен представител на властта в селище, в което няма община. Мъглов го остави да си иде, а повика Деля, кметския наместник. Йовков.
|