намѝгам, -аш, несв.; намѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Правя знак някому, като мигам с едното си око; смигам. Белчо беше толкова приказлив, че от бързината изговаряше думите наполовина, хилеше се на по-младите и многозначително им намигаше. К. Петканов. Голям ихтибар правя аз, чорбаджи, на такива като тебе. Той погледна Лазара и после едвам доловимо му намигна. Дим. Талев. Погледна ме той и намигна с едното си око, което значеше: „намерихме си най-после човек, какъвто е нам потребен!“ З. Стоянов.
|