наминàвам, -аш, несв.; намѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отбивам се, отивам някъде, като минавам; спохождам. Намини и ти към мене да се почерпим. Влайков. Децата му с възторг се спущаха на него,... когато той наминеше у тях си. Вазов.