намѝрам, -аш, несв.; намèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Попадам на нещо загубено, което търся, към което се стремя. Тука сега или съм намерил онова, което търся, или никога няма да го намеря! ‒ помисли си той. Вазов. Викентий пипнешком намери окачената антерия. Вазов. Намери ли си ключа? Намериха загубеното дете. || Попадам случайно на нещо загубено, на някого. Тогава в бягането тъй беше, кой с кого намереше, с него бягаше. Вазов. А-а, бае Павле!... От где на къде да те намерим сега тук? Влайков. Ето едно писмо, което вчера намерих на улицата. Вазов. || Натъквам се на някого, на нещо, което търся, срещам нещо някъде. Мнозина се занимаваха с лов,... ходеха и за лисици, намираха дупките им. Йовков. Божан намираше случаи да остане насаме с баща си и тогава му говореше с престорено участие. Елин Пелин. Поп Дочо разгледа небето и не можа да намери ни едно облаче. Йовков. Намерих гъби в гората. 2. На мнение съм, мисля, смятам, преценявам. Аз сега си обяснявам и намирам естествена вече радостта на момъка и момата. Вазов. Намирате ли ме достоен за тая висока чест? Вазов. Чичо ми намери всичко това любопитно и достойно да го проучи отблизо. Йовков. || Установявам, констатирам. За да се предварди тая работа, стрина Венковица намери, че ще е добре да обади това и на чичо Венко. Влайков. Майката беше загатнала на Милка, но тя намери, че не е още време за сгодяване. Вазов. Той намира даже известна поетичност у тоя човек. Вазов. 3. Заварвам някого или нещо на някакво място или в някакво положение. Струваше му се, че ще намери всичко тъй, както беше го оставил. Йовков. Намерих го добър и весел, пак такъв шегобиец и добряк. Вазов. Наскоро след това Вълчан намери една сутрин лозето си изсечено до последния чукан. Йовков. || Сполитам, заварвам, постигам някого някъде. Скоро тишината се наруши от кикотенета, защото шегобийското настроение намери господин С. и в тоя необикновен час. Вазов. 4. Книж. В съчет. с отвлечени съществителни означава действие, което се изразява със съществителното, напр. намира израз, намира отражение, намира прием, намира приложение, намира смъртта си, намира спасение, намира съчувствие и др. 5. Залавям се да върша нещо неуместно, не навреме. Ух, ух! ‒ тюхкаше се пълната жена, ‒ сега намери да се намокриш. Смирненски. Бе дъще, мисля си, сега ли намери време да печелиш пари, сега ли намери да се показваш, че си хубава! Йовков. В тая мъгла ли намери да се разхождаш? намирам се, намеря се страд. и взаим. Аз ще се видя с леля, па надвечер да се намерим да се поразходим. Вазов. □ Добре намерил! ‒ отговор при поздрава „Добре дошъл!“. Какво те е намерило ‒ при укор: неуместно, неразумно, недопустимо е това, което мислиш. Кой е там? ‒ попита високо ратаят и се ослуша. После каза: ‒ Жена гаче вика. ‒ Каква жена те е намерила по тоя час? Ония са, или турци. Вазов. Намерил черква да се кръсти ‒ попаднал в място, където не може да върши каквото си иска. Намери си майстора ‒ попадна в опитни ръце, намери по-вещ майстор. Не мога да си намеря място ‒ не мога да се успокоя. Дядо Костадин не можеше да си намери място из двора от яд. К. Петканов. Не намирам мира ‒ не мога да се успокоя. Не съм намерил нещо на пътя ‒ спечелил съм нещо с труд, не съм го добил даром; държа на нещо, ценя го.
|