|
намирѝсвам1, -аш, несв.; намирѝша, -еш, мин. св. намирѝсах, св., непрех. Издавам слаб мирис, слаб дъх. Водата не беше твърде студена, както предполагах, и намирисваше на земя. Вазов.
намирѝсвам2, -аш, несв.; намирѝша, -еш, мин. св. намирѝсах, св., прех. Откривам, намирам нещо по миризмата му, като мириша; надушвам. Скоро хрътките намирасаха два заека. намирисвам се, намириша се страд.
|