намѝслям, -яш, несв.; намѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Решавам да направя нещо след обмисляне. За да разбере работата, Колчо намисли и с баща си да поприказва. Влайков. Еньо се стегна да прави чифлик на мястото, дето от по-рано бе намислил. Елин Пелин. Дюкян съм намислил да отворя, свой дюкян, майсторе ‒ отговори му изведнъж Стоян. Дим. Талев.
|