намрàзвам, -аш, несв.; намрàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обзема ме омраза към някого или нещо. Млад съм аз, но младост не помня, / ах, па и да помня, не ровя / туй, що съм аз веч намразил / и пред тебе с крака погазил. Ботев. За да постъпи тъй подло, трябва съвсем да не те е обичал, да те е намразил. Вазов. намразвам се, намразя се страд. и взаим.
|