намръ̀щвам, -аш, несв.; намръ̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Придавам сърдит, мрачен или недоволен израз на лицето си. Той намръщи чело и сърдито я изгледа. Идеше му да ѝ викне. Влайков. Сарандовица погледна към него, намръщи лице и презрително се усмихна. Йовков.
|