намръ̀щвам се, -аш, се, несв.; намръ̀щя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Придобивам сърдит, мрачен вид поради недоволство, възмущение и др. Сухото му и черно лице някак се намръщи и безкръвните му тънка устни нервно затрепераха. Елин Пелин. Вардарски влезе, намръщи се от застоялия спарен въздух и се спусна да отвори един от прозорците. Дим. Талев. Но той премълча, намръщи се, сбра злъчно устни и изфуча нещо през нос. Елин Пелин. Внезапно челото му се намръщи. Вазов. 2. Поет. За планина, небе и др. ‒ покривам се в мъгли, облаци, придобивам неприветен вид. Странджа ще се намръщи. Слънцето от милост ще замижи, а облаците на ята ще разперят криле над нивите. К. Петканов.
|