|
намя̀там се1, -аш се, несв.; намèтна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Мятам дреха на гърба си. Наметна се бързо с един широк плащ и излезе с монаха. Вазов. После разгъна един овехтял, изтъркан ямурлук... и го подаде на Илия. ‒ Нà, Илия, да се наметнеш, че може да изстинеш. Йовков.
намя̀там се2. Вж. намятвам се.
|