нанадòлнище, мн. -а, ср. Място или път, който върви надолу. Колата слизаха из едно малко нанадолнище към реката и бяха се понаднели на една страна. Влайков. След малко тримата се качиха в двуколката и конят ги понесе по нанадолнището. Дим. Димов.