нанàсям, -яш, несв.; нанесà, -èш, мин. св. нанèсох, прич. мин. св. деят. нанèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Вкарвам нещо някъде, нося вътре, внасям. Нанесохте ли въглищата в зимника? 2. За река, течение ‒ донасям в голямо количество тиня, пясък и др. 3. Отбелязвам данни, сведения, линии и др. в книга, карта, таблица и др. Дивизионният командир унесено нанасяше на картата достигнатите позиции. Вежинов. Нанасям бележки. Нанасям отсечка. || Слагам, поставям боя, багра и др. с четка и др. Нанася боята с мека четка. 4. Причинявам, докарвам обикн. нещо лошо, беда. Велика намери случай да св отплати за обидата, която Ивана ѝ нанесе, като се сравни с нея. К. Петканов. Та да не си изпуснала и ти някоя дума за това пред нея, че ще ѝ нанесеш най-голяма горчивина. Влайков. Нанасям щети. нанасям се, нанеса се страд. □ Нанасям удар ‒ а) Удрям, бия силно, жестоко. б) Воен. Нападам, атакувам с големи сили.
|