нàниз м. 1. Накит от маниста, жълтици и др., нанизани на връв. На гърдите ѝ лъщеше и нанизът от златни пендари. Йовков. Наниз от ситни бисери обвиваше прекрасната ѝ шия и ред жълтици светеха въз русата коса на челото ѝ. Вазов. 2. Редица от еднородни предмети. Грамадният четириъгълник на пристанището, врязан в брега, мътно лъщеше под наниз малки лампички. К. Константинов. Всички бяха с пушки, с нанизи патрони през гърди. Вазов.
|