наоблѝчам, -аш, несв.; наоблекà, наоблечèш, мин. св. наобля̀кох, наоблèче, прич. мин. св. деят. наобля̀къл, -кла, -кло, мн. наоблèкли, св., прех. 1. Обличам много дрехи. 2. Обличам някого с много дрехи.