наòпаки нареч. 1. За дреха и под. ‒ с опакото навън. Той става от леглото и си обува чорапите наопаки. Св. Минков. Писарят бързо се заоблича. Обърна ръкавите на кожухчето, облече го наопаки. Ив. Хаджимарчев. 2. Откъм обратната, откъм противоположната страна. По погрешка ли, или нарочно, афишът беше залепен наопаки. Чудомир. 3. Обратно на това, което е или което трябва да бъде. Аз какво говоря, вие все наопаки го взимате. Влайков. Турските известия наопаки трябва да ги разбираш. Вазов. 4. Като вметната дума ‒ обратно на казаното по-рано или на това, което се очаква. Дъщерите, впрочем, бяха по-въздържани... Майката, наопаки, бе цяла вдадена в скръбта си. Л. Стоянов. □ Обръщам къщата (селото, града и под.) наопаки (разг.) ‒ усилено търся нещо, като разбърквам, разтършувам всичко. Обърне къщата наопаки, претърсва навсякъде, мести чували, сандъци, копае, дето мисли, че може да са заровени парите. Йовков. Ние трябва да обърнем, селото наопаки, но да хванем тоя комита. Вазов.
|