наòстрям, -яш, несв.; наòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За метални сечива ‒ остря докрай, колкото трябва; наточвам, изострям. О стара стомна си ножа наостри. П. П. Славейков. Наострил косата и почнал да коси. 2. Прен. Настройвам враждебно, неприязнено някого. Това произшествие наостри още повече бае Гета срещу дяда попа, по адрес на когото захванаха да се сипят цяла върволица епитети и хули. Мих. Георгиев. наострям се, наостря се страд. След тоя разговор Прангата още повече се наостри против Трайка и още повече му опротивя той. Влайков. □ Наострям уши (слух) ‒ съсредоточавам всичкото си внимание, за да чуя, доловя нещо. Ставрювица се смъкна в салончето като сянка и наостри слух. Във фурничката говореха. Г. Караславов. Конят притихна за момент, но изведнъж наостри уши и отново настръхна. Отдалече се чуваше воят на нов снаряд. Вежинов.
|