нàпад, мн. няма, м. 1. Воен. Спорт. Отсечено движение на човек, при което единият крак се свива в коляното, а другият в същото време се изпъва. 2. Рядко. Нападане, нападение. Щом животното се извлече от вира, последва нов заслужен напад. Вълчицата се впи в шията му и еленът се изправи на задните си крака. Ем. Станев. В Търново вcu са готови, / нащрек са и чакат ми знака ‒ / за напад въз царски дворове. Вазов.
|