|
напàдам1, -аш, несв.; напàдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напàднат, св., прех. 1. Спускам се върху някого или върху нещо с цел да го унищожа, ограбя, набия и др.; нахвърлям се, налитам. Кольо Лазин... нападнал с гол нож башибозушката тълпа. Вазов. По пътя ги нападнаха хайдути, пандурина убиха, тях извързаха и отнесоха парите. А. Страшимиров. || С военни действия, настъпвам пръв срещу противник. Неприятелят беше преминал реката и ни нападаше. Йовков. 2. Само 3 л. Обземам, обхващам, обладавам. Но внезапно той се спира, / нов го страх напада: / той видя, че бил достигнал / бялата грамада. Вазов. Напада ме някаква глупава свенливост. Нападна ме дрямка. 3. Прен. Нахвърлям се с думи; уязвявам. Строго нападна той грубите стражари за глупавата им постъпка. З. Стоянов. нападам се, нападна се страд.
напàдам2. Вж. нападвам.
|