напàдвам, -аш, несв.; напàдам, -аш, св., прех. Само 3 л. Падам на земята в голямо количество, в голям брой. По земята, покрита и без това с окапал цвят, бяха нападали съчки и листа. Йовков. В нея (реката) бяха нападали от върховете канари от колосални размери. Вазов. Децата, които често влизаха в градината да берат сливи, щом го видеха, не слизаха, а просто нападваха и бягаха. Йовков. || Само мн. и 3 л. ед. Натъркалвам се, строполявам се. Спряхме на почивка и войниците, изнемощели и капнали от умора, сякаш не седнаха, а просто нападаха връз раниците си от двете страни на пътя. Йовков. Огнянов се сблъскваше на всеки миг с тия изплашени купове, или се спъваше в нападали и примрели жени. Вазов.
|