нападèние, мн. -я, ср. 1. Нахвърляне, връхлитане върху някого или върху нещо с цел да бъде унищожено, ограбено и пр. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак ‒ да донесе едно престъпление. Вазов. Арестувани били много други сеновчани, които взели участие в нападението на чифлика. Йовков. || Настъпване срещу противник, с военни действия. Без точни сведения за неприятеля ‒ ние очаквахме нападение от всяка една страна. Йовков. Мичкин съзна, че Шишко провеждаше концентрично нападение към цистерните. Дим. Димов. Въздушно нападение. 2. Рядко. Нападка. Ето това се вика безсъвестно нападение и извъртане на фактите, тъкмо според вашите думи. П. П. Славейков.
|