напàрвам се, -аш се, несв.; напàря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Изпитвам голяма неприятност от нещо и вземам поука да се пазя да не се повтаря същото или друго подобно. Всички работници ще излязат ли? ‒ внезапно попита Макс. ‒ Не, няма да излязат всички!... Те са се напарили вече от такива необмислени каши. Те знаят, че полицията само ще изпотроши кокалите им, без да постигнат нищо срещу това. Дим. Димов. Сега все ме е страх да ѝ не стане пак нещо. Нали съм напарен. Влайков.
|