напèвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Мелодичен. Прозвъняха с мек, напевен звън големите медни клопотари на стадата, които се прибираха от паша. А. Гуляшки. 2. За говор, плач и др. ‒ който е проточен, провлечен като песен. Вътре плачеше Петра. Плачеше с тоя напевен и безутешен плач на жените. Йовков. Пишеше гладки стихове и ги четеше с тих напевен глас. Вазов.
|