напèрвам, -аш, несв.; напèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Направям нещо да бъде изправено, обтегнато. Отведнъж конят се спря и напери уши. Ст. Загорчинов. Високият момък напери широките си плещи: ‒ цяла планина! А. Страшимиров.